Феталната морфология е вторият важен ехографски преглед през бременността. Изследването се препоръчва при всички бременни. Феталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. Целта е да се изключат или установят по-голямата част от възможните за диагностициране структурни аномалии на плода. Важно е да се уточни, че не всички аномалии могат да бъдат диагностицирани чрез ултразвуково изследване!

В допълнение, в този гестационен срок се извършва и ехографски скрининг за хромозомни аномалии на плода, както и ехографски скрининг за преждевременно раждане чрез измерване на дължината на маточната шийка. Прави се оценка на размерите и растежа на плода, състоянието на плацентата, пъпната връв и околоплодните води, маточната шийка и кръвотока в различните съдове на плода. Изследването се извършва при празен пикочен мехур трансабдоминално (през корема), а в много редки случаи и трансвагинално (през влагалището) за оценка на трудно достъпни за оглед зони. За целта може да се използва 2D-ехография и 3D–4D ехография с или без доплерово изследване.

При установени аномалии, родителите се консултират за очакваните последствия и възможностите за терапия.

Фетална ехокардиография

Вродените сърдечни аномалии са най-честите структурни дефекти у новороденото, които се наблюдават между 8 и 12 на 1000 раждания. По време на скрининга в 1-ви триместър (11-13 г.с.), феталната морфология (20-24 г.с.) и късната морфология (32-36 г.с.), ние рутинно изследваме сърце на плода и свързаните с него кръвоносни съдове. Специализираният преглед на феталното сърце се препоръчва на жени с фамилна история за вродени сърдечни дефекти, тези с диабет и в случаите, в които пациентките приемат антиепилептични медикаменти. Ако се открие сърдечна аномалия или съмнение за такава, родителите ще бъдат насочени към детски кардиолог за извършването на специализирана ехокардиография, където ще бъдат информирани в детайли за прогнозата на дефекта и възможностите за последваща терапия, както и за бъдещото проследяване на бременността. Оптималният срок за това изследване е 22-24 г.с., но може да бъде направено и по-рано при необходимост.

Трябва да се има предвид, че не всички вродени сърдечни аномалии могат да бъдат диагностицирани преди раждането. Малките дефекти, които са сравнително чести, обикновено се пропускат пренатално. От друга страна съществуват и редица сърдечни аномалии, които могат да бъдат диагностицирани единствено след раждането.